Община Девня

Територията на Община Девня е 100.980 кв.км. Землището и е разположено на територията на Северо-Източна България и граничи със землищата на Аксаковска, Белославска, Авренска, Провадийска, Ветринска и Суворовска общини.
Населени места: град Девня, с.Кипра, с.Падина.

Град Девня се намира на около 30 км. от областния град Варна в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Природната забележителност в долината са тридесетте карстови извора, от които най-живописен е "Вълшебният Извор" свързан с древни легенди. Наличието на обилна вода и варовикови находища - неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

РЕЛЕФ

Според физикогеографската подялба на Република България, община Девня попада в източната подобласт на Дунавската хълмиста равнина. Западната и източната част от територията на общината се характеризират с различен равнинен релеф. В югоизточната част е разположено част от Белославското езеро. От север на югоизток се простира долината на река Девненска, която от североизток, север и запад е оградена от по-високи земновърхи форми. Така обградената долина предразполага проявата на чести инверсии и радиационни мъгли поради наличие на замърсяващи източници. Надморската височина варира от 0 до 200 метра. Най-високите области са разположени в североизточната и югозападната част от територията на общината.

КЛИМАТ И КЛИМАТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

      Преобладават северозападни ветрове, но също и източни. Отбелязват се случаи на безветрие и образуване на радиационни мъгли, за което играе роля и атмосферното замърсяване.

      В сравнение с гр.Варна и гр.Провадия мъгливите дни са два пъти повече. Сравнително по-честите засушавания особено през лятото и есента със слаби ветрове създават условия за приземна инверсия и увеличаване на концентрацията на замърсяването на атмосферата. Сравнително малкото валежи като сезонното им разпределение е със зимно-есенен максимум.

РЕСУРСИ
Повърхности и естествени водоизточници (водоеми)

     Най-значителни естествени водоеми в Девненската община са част от Белославксото езеро, р.Девненска и р. Провадийска. Река Девня се влива в р.Провадийска, което от своя страна се зауства в Белославското езеро.

Подземни естествени водоизточници

      В северните части на Девненската низина се намират известните Девненски извори, които са каптирани и се използват за водоснабдяване. Литоложкият строеж на района създава условия за наличие на подземни води, които са без практическо значение за водоснабдяване, но са интересни от инженерно-геоложка гледна точка, тъй като обуславят пригодността на терена за строителство.

      Наблюдават се грунтови води от скатовете на долината и високата речна тераса на дълбочина в граници от 2,50 до 3,00м. и от 10,00 до 15,00м. В ниската речна тераса са формирани води със слабо напорен характер. Те се установяват от няколко сантиметра до 1,5 м. дълбочина на терена. Тези води са високо минерализирани като имат висока твърдост и съдържат сулфати, хлориди, нитрити и калий.

Почви

     Преобладаващите почви са карбонатните и типично черноземите. На отделни места в северозападна част на територията са разпространени излужените черноземи, които се характеризират с високо естествено плодородие. Значителна площ в северозападната част заемат и слабо продуктивните плитки почви, които са неподходящи за селскостопански култури. В централните части на територията са разпространени делувиално-ливадните почви със сравнително добро съдържание на хумус. В крайните североизточни и източни райони са разпространени сивите горски почви. Торфено-блатните почви са разпространени на част от територията на Промишлена зона-юг.

Минерални суровини

      Наличието на обилна вода и варовикови находища - неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

На територията на община Девня са разпространени само нерудни полезни изкопаеми: мергели, варовици и торф.

• мергел - това са мергелите нахортривския хоризонт имащ твърде голямо разпространение. Разкриват се по терена на склоновете на височините "Белите могили", "Лозенско дере" и "Синур Алча". Има разработени кариери за циментовата промишленост.
• варовик - те изграждат височините "Голям кайряк" и "Малък кайряк". Установена е годността за добиване на вар в шахтови пещи, за ползването им за горе посочените цели.
• торф - образуван е в ниската блатна част на района.

СТРАТЕГИЧЕСКО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Стратегическо местоположение

      От решаващо значение за териториално-устройственото, икономическо, социално и екологично развитие на Община Девня е нейната принадлежност към определения, като район за растеж включващ общините Варна, Девня и Белослав. Функционалната организация на последната е в максимална степен обусловена от уникалните природо-географски и антропогенни дадености в района: оста изток - запад по Варненското и Белославското езера, по която са локализирани зоните за приложение на труд /отраслово специализирани/ и основните мрежи и съоръжения на четирите вида транспорт, формиращи мощен транспортен коридор в дълбочина на района. В рамките на тази териториална организация Община Девня и съседните й Белослав и Аврен са приели най-големите транспортни възли: Фериботния комплекс, Пристанище Вадна-Запад, Приемно-отправната ж.п.гара Синдел. Географското разположение на Община Девня благоприятства развитието на транспортно-комуникационна система, обслужваща не само националните, но и международните инфраструктурни направления.

Обща икономическа характеристика

      Девня е икономически силно развит регион. Определящо значение в структурата на общинската икономика има промишлеността, която е развита в следните направления: производство на соди, торове, топлоенергия, производство на строителни материали, олио и др.

      Основните фактори обуславящи състоянието на общинската икономика:

• макроикономическа ситуация
• стратегическото положение на общините Варна, Девня и Белослав определени като район за растеж и развитието на региона като национален транспортно-логистичен център обвързващ Европейските коридори 7 и 8 с "ТРАСЕКА" - Евроазиатски коридор 8
• развитието на социално-икономическите връзки с граничещите общини - Провадия, Суворово, Белослав
• изградените производствени мощности и техническата инфраструктура

      На територията на община Девня се намират няколко от най-големите химически заводи на страната - "Солвей Соди" АД, "Агрополихим" АД, "Девня Цимент" АД. За промишлени цели "Девен"АД произвежда топлоенергия за нуждите на Девненските предприятия.
       Хранително-вкусовата промишленост включва производство на олио. 
      Географското положение на община Девня благоприятства развитието на транспортната система обслужваща не само национални, но и международни инфраструктурни направления. Особено значение за транспортната дейност на общината има водния транспорт представен чрез изграденото пристанище "Варна - Запад". В голямата си част то осигурява транспорта на суровини и готова продукция на предприятията намиращи се на територията на община Девня. На територията на общината е развит и железопътният транспорт, като функционират две железопътни гари Девня и Повеляново. Мрежата на автомобилния транспорт включва Републикански и местни пътища. От републиканските пътища с най-голямо значение е автомагистрала "Хемус".

      Секторът на МСП в общината е развит предимно в областта на търговията с хранителни и промишлени стоки, заведения за хранене и услуги.

Селскостопанският сектор на територията на общината е представена от земеделски кооперации, арендатори и частни стопани. Обработваеми са 49 хил.дка земеделска земя, в които се произвеждат култури като пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и др. Животновъдството е развито предимно в частния сектор.