История

Исторически факти от Община Девня

ГРАД ДЕВНЯ

      С указ № 828 от 27 август 1969 г. на Президиума на Народното събрание селата Река Девня, Девня и Повеляново се сливат в едно селище с името град Девня.
      Предшественик на град Девня е римският и ранновизантийският град Марцианопол (Marcianopolis), (основан през 106 г. от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98–117) по случай победите му над даките през 101–102 и 105–106 г.) и средновековната Дéвина (Devina).

МАРЦИАНОПОЛ

      Марцианопол (Marcianopolis), чиито останки днес лежат под основите на кв. Река Девня на гр. Девня, носи името си от Marciana (в някои извори Marcia) – сестра на император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Trajanus) (98–117). В надписи на преторианци, открити в Рим, градът носи и бащиното име на императора – Ulpius (Ulpia Marcianopolis). На латинските надписи името на града е – Marcianopolis, civitas Marcianopolitanorum, често дадено съкратено, на гръцките надписи - Markiano(u)poliz, Markianou póliz, h póliz Markianopolitwn (h Markianopolitwnpóliz), а на бронзовите монети, сечени в града - MARKIANOPOLEITWN, MARKIANOPOLITWN, MARKIANOPOLIC.
    След заселването на славяните и прабългарите в днешна Североизточна България през първите десетилетия на VII в. името на града изчезва от историческите извори, но в църковно-административното деление то остава по традиция до ново време.
     Марцианопол бил разположен в северозападния край на Девненската долина. Заедно с некрополите градът се простирал от двете страни на река Девня – от изворите на север до местността Белите могили на юг, от местностите Бялата могила и Табия на изток до местностите Кабата и Горчивата чешма на запад.
     В ново време развалините край девненските извори станали известни чрез писмата на руския поет, „чиновник для особых порученiй“ Виктор Григориевич Тепляков (1804–1842), писани от България през 1829 г. (по време на Руско-турската война от 1828–1829 г.) и още същата година те били идентифицирани от новорусийския археолог Иван Павлович Бларамберг (1772–1831) с известния от античните извори Марцианопол.

 

Carte d'Europe. Guillaume de L'Isle, Philippe Buache. Revised in 1769.
Library of Congress Geography and Map Division Washington.

 

РЕКА ДЕВНЯ

    Река Девня възниква през османското владичество около девненските извори като воденичарско селище. За първи път то се споменава от католическия епископ Петър Богдан. В доклад от 1640 г. до Конгрегацията за разпространение на вярата в Рим той пише, че по реката Девина имало 25 воденици, всяка от които струвала пет или шест хиляди скуди, всички притежание на турци. През 1652 г. турският пътешественик Евлия Челеби (Evliya Çelebi) отбелязва, че в това селище имало четиридесет до петдесет големи воденици, всяка от които струвала повече от един заимлик и че населението на Добруджа и Делиормана идвало тук да смила храните си. Девненските воденици се споменават и в документ от 1774 г. (по време на руско-турската война от 1768–1774 г.), с който, обградените във варненската крепост турски войници и чиновници, молят султана за помощ и закрила. На 24 април 1829 г. Виктор Тепляков, чиновник „для особых порученiй“ при канцеларията на Новорусийския и Бесарабски генералгубернатор, видял 24 воденици, всичките разрушени (вероятно) през войната.

 

Кръчма в Река Девня. 24 септември 1905 г.

ДЕВНЯ

     С трайното настаняване на славяните на Балканския полуостров през VII век руините на Марцианопол получили ново име – Девина. Името „дева“, „девин“ идва от индоевропейската дума *dhew-(i)na или *dhew-eina, „извор, поток, течение“. Вероятно така древните траките са наричали реката, която водела началото си от многобройните извори. Потвърждение за това намираме у готския историк Йордан(ес) (Jordanes) (VI век). В труда си “Getica”, § 93, той споменава за реката, наречена Потамос (ποταμός на гръцки означава „река“), която извирала всред Марцианопол: “in flumine illo qui nimii limpiditatis saporisque in media urbe oritur Potami cognomento”. При идването на славяните предгръцкото име на реката било все още запазено и те го осмислили, съпоставяйки го с думата „дева“ – оттам Девина.
     Под различни форми името на Девина се среща в редица средновековни извори: Кедрин-Скилица (Georgius Cedrenus, Ioannis Scylitzae) (1049 г.) – Διακενέ, Мануил Фил (Μανουήλ Φιλης) (1278 г.) – της Διαβαινάς и Георги Пахимер (Γεώργιος Παχυμερης) (17 юли 1279 г.) – έπί τώ Διαβαινά.

 

Bulgaria et Romania. Gerard Valck. 1710. Scale [ca. 1:320 000]. Walker Collection.

 

ПОВЕЛЯНОВО

     Под името Емрелер / Emreler (Амрхлр) селището се споменава в турски регистър на джелепкешани от 1573 г., а под името Емирлер (Амйрлр) в дефтер за реквизиции от 1676 г.
Селището се среща и в западноевропейски географски карти от XIX век. Под името Holmeler то е отбелязано в картата на Франц фон Вайс (Franz von Weiss) (1829 г.), а под името Emereler в картата на Джон Ъроусмит (John Arrowsmith, 1790–1873) (1844 г.).
     В руската триверстова карта и в картата на А. Кривошиев (1892 г.) селището е означено с името Емирлеръ.
Името на селището се среща и в записките на майор Джордж Кепел (George Keppel) (1831 г.) описвайки пътя Провадия – Тестеджи (Житница) – Емирлер – Варна.
     След Руско-турската война от 1828–1829 г. то било заселено с български преселници от с. Еркеч (с. Козичино, Бургаско), а през 1861 г. и с кримски татари.

 

Turkey in Europe. John Arrowsmith. 1844. Scale 1:2 534 400. Rumsey Collection

 

СЕЛО КИПРА, ОБЩИНА ДЕВНЯ

     За първи път името на село Таптък (Кипра), с формата Табдик / Tabdik (Тбдйк), се споменава в османски регистър на джелепкешани от каза Провадия, съставен на 12 септември 1573 г. Табдък е турско лично име от тюркски произход.
     Под името Taptik селото е означено в картата на Феликс Каниц (Felix Kanitz, 1829–1903) от 1880 г., а под името Таптъкъ в картата на А. Кривошиев от 1892 г.
     Селото е преименувано от Таптък на Кипра със заповед № 2820 на министъра на вътрешните работи и народното здраве, обнародвана на 14 август 1934 г. Кипър (кипра) е дума от народния език. Свързва се обикновено с девойка, млада жена. Означава: който (която) е с изящна, гъвкава, кръшна фигура.

 

 

Вършитба в село Кипра – 30-те години на XX век.