Музеят на мозайките в Девня

Адрес:
9162 Девня
бул. „Съединение“ № 73
Музей на мозайките
Директор: Иван Сутев

Работно време:
Лятно – от май до септември – от 10 до 16 часа. Без почивни дни.
Зимно – от октомври до април – от 10 до 16 часа. Почивни дни – събота и неделя.

За контакти:
0519 34 440 ; 0882 69 99 48

E-mail: devnya_museum@abv.bg

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Музеят на мозайките в Девня представя римски и ранновизантийски мозайки от Марцианопол (Marcianopolis). Идеята за неговото изграждане се роди в хода на археологическите проучвания, започнали през 1976 г. и продължили с прекъсвания пет сезона1. При тези проучвания беше разкрита голяма късноримска сграда с мозайки (villa urbana).

Музеят е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сградата с мозайки2. Тя е построена в края на III – началото на IV век (времето на Константин I Велики) на мястото на по-ранна сграда (сгради) разрушена при готските нашествия през 250–251 г. С ремонти и преустройства сградата е просъществувала до началото на VII век.

Сградата заема площта на цял квартал (insula) с дължина 37,15 м (север–юг) и ширина 37,75 м (изток–запад). Нейният план следва традициите на гръко-римското атриумно-перистилно жилище. Около вътрешен двор (atrium) (11,11 х 5,87 м), настлан с каменни плочи, със зидан кладенец по средата (с диаметър 0,76 м), заобиколен от три страни с покрита галерия с варовикова колонада (перистил) (92,63 кв. м), са разположени 21 жилищни, стопански и складови помещения с обща площ от 1402 кв. м. Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи, с гипсови щукатури. Пет от помещенията на сградата и портика са покрити с многоцветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България. 

Три от тези мозайки са представени в музея на място (in situ) в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа.

Мозайките са изработени в класическите техники opus tesselatum и opus vermiculatum от малки камъчета – кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

В залите на музея е представен и разнообразен материал, свързан с архитектурата на сградата и бита на нейните обитатели.

 

МОЗАЙКА „ГОРГОНА МЕДУЗА“

Мозайката, покриваща пода на дневната стая – трапезария (triclinium) (8,00 x 8,00 м), представя щита на богиня Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Горгона Медуза. Тя защитавала стопаните от злото и вкаменявала недоброжелателите със страховитата си външност и смразяващ поглед (апотропейон).

Според гръцката митология Горгона (грц. „ужасната“) – епитет на Медуза (Μέδουσα), била най-страшната и единствената смъртна от трите дъщери на морските божества Форкин (затова „Форкиниди“) и Кето, внучки на земята Гея и морето Понт. Най-напред била първа хубавица с красиви коси, които Минерва превърнала в змии, когато Медуза била насилена в нейния храм от Нептун. Нейното лице вкаменявало всеки, който я погледнел.

Според друга версия на мита обитавала заедно със сестрите си Стено и Евриала крайния Запад. Горгоните се отличавали с ужасния си вид – женски същества с криле, покрити със стоманени люспи, със змии вместо коси, с вълчи зъби, с поглед и допир превръщащ всичко живо в камък.

Героят Персей (златороден син на Зевс и Даная – дъщеря на аргоския цар Акризий), обезглавил спящата Горгона Медуза, като пристъпял към нея гърбом и гледал отражението й в медния си щит (подарен му от Атина Палада) и успял да отсече главата й с кривият си меч (подарен му от Хефест). Персей успял да избяга от преследващите го Горгони с крилатите сандали (подарени му от Хермес или Меркурий). Персей подарил отрязаната глава на Горгона Медуза („горгонейон“) на богинята Атина Палада, която я прикрепила към своя щит (или егида), с цел да плаши враговете.

 

МОЗАЙКА „САТИР (ЗЕВС) И АНТИОПА“

Подът на спалнята на сградата (cubiculum) (4,40 х 5,60 м) е покрит с мозайка, илюстрираща една от многобройните любовни авантюри на върховния страрогръцки бог Зевс. Една от малкото и най-хубавата антична мозайка с този сюжет и единствената с (гръцки) надпис – ΣΑΤΥΡΟΣ / ΑΝΤΙΟΠΗ.

Според Омир нимфата Антиопа била красивата дъщеря на беотийския речен бог Азоп, а според друга версия на мита – дъщеря на тиванския цар Никтей. Антиопа била прелъстена от Зевс, преобразен на млад сатир (Σάτυρος) (митични същества от свитата на Дионис, олицетворяващи необузданата животинска похотливост), и тя родила от него близнаците Зет и Амфион, които веднага след раждането подхвърлила. Избягала от страх пред гнева на баща си в Сикион (Пелопонес – Южна Гърция) и станала жена на тамошния цар Епопей. Това предизвикало война между двамата царе, в която Никтей загинал. Лик, неговият брат и наследник на царската власт, победил и убил Епопей, разрушил Сикион, а Антиопа отвел и дал за робиня на съпругата си Дирка. Когато синовете на Антиопа пораснали (отгледани от един овчар), те отмъстили за своята майка, като привързали Дирка за рогата на свиреп бик, който я разкъсал.

МОЗАЙКА „ОТВЛИЧАНЕТО НА ГАНИМЕД“

Приемната зала (oecos) (13,40 х 5,60 м), е най-голямото помещение от сградата, покрито с мозайка. Едно от централните пана (емблеми) представя старогръцката легенда за отвличането на Ганимед. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.

В гръцката митология Ганимед е най-красивият между смъртните – син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Заради красотата му Зевс пратил своята птица орела (или сам се превърнал на орел) да го похити и го взел на Олимп за виночерпец на боговете, като му дарил вечна младост. За Ганимед Зевс подарил на баща му великолепни коне (или златна лоза, изработена от бога Хефест).

МОЗАЙКА „СЕЗОНИ“

Мозайката „Сезони“ е покривала пода на женската стая (гинекей) (8,60 х 7,80 м). При едно от преустройствата на сградата по-голямата част от мозайката била  унищожена.

В правоъгълна рамка от геометрични орнаменти е вписана кръгла емблема вероятно с фигурален характер, заобиколена от сложно преплитащи се геометрични орнаменти. В незапълнените пространства са изобразени петел, който кълве грозд, птици и чифт римски сандали.
     В ъглите на орнаменталната рамка са били изобразени алегориите на четирите годишни сезона с техните характерни атрибути. Запазен е бюстът на есента, представен като млада жена със златотъкана дреха.

 

ПАНОНСКИ ВОЛУТИ

Мозайката „Панонски волути“ е открита при спасителни разкопки през 1949 г. в източната част на Марцианопол в постройка с неизвестно предназначение (може би старохристиянска базилика). Украсата на мозайката се състои от повтарящи се геометрични мотиви (заимствана вероятно от декорацията на саркофази) в четири цвята3.

При изработването на мозайката е използвана техниката opus tesselatum – по едри камъчета от мрамор и печена глина.

В залите на музея е представен разнообразен материал, свързан с архитектурата на сградата и бита на нейните обитатели.

     Анастас Ангелов


1 Проучване на Александър Минчев, Петко Георгиев (1976–1977) и Анастас Ангелов (1978–1986).
2 Арх. К. Горанов. Защитна сграда и музей на мозайките в Девня. – Архитектура, XXX, 1983, № 4, 33–34; Ал. Минчев. Музеят на мозайките в Девня. – МПК, XXVI, 1986, № 4, 33–36; Ан. Ангелов. Марцианопол – история и археология. Варна, Барс-агенция 1999. (Русе, Дунав прес АД), 19–20; A. Minchev. The “House of Antiope” – A Late Roman Residential House With Mosaics at Marcianopolis (Devnya, Bulgaria). – In: The Roman and Late Roman City. The International Conference (Veliko Turnovo 26–30 July 2000). Sofia, Prof. Marin Drinov Academic Publishing House, 2002, p. 245–254.
3 М. Мирчев. Подова мозайка от с. Река Девня. – ИВАД, VIII, 1951, 119–121; В. Попова-Мороз. 24 древни мозайки от България. С., Български художник, 1987, с. 45 (15)